10.06.2022 г., 14:53

Усещане за лято

1.8K 4 12

Трепкат листата, крила на пеперуди,

докосвани от полъх на слънчеви лъчи,

въздиша вятърът в полите на юни,

плисира ги бавно и нежно шепти.

 

Ето го, идва знойното лято,

носи със себе се сладки мечти,

ще целува страстно и нежно телата,

от ранното утро, до първи петли.

 

Наднича в сенчесто дивно усое,

където отмарят уморени души,

заиграва се с вятърът, припка на воля,

и всеки тъжен с любов го теши.

 

Спусна се слънцето по златна пътека,

остави в душата ми топли следи,

подадох ръката си и в шепа полека,

до сърцето го сложих, там да блести.

 

Сутрин ме среща бледа росица,

в капки събрала от снощи любов,

привет ми казва сънена птица,

гнездото си свила на моя стобор.

 

Тихо се отронва лято в съня ми,

обливат душата ми щастливи сълзи,

животът е ценен и кратък, знам ли,

може би трябва, да вярвам в мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са прочели, дори и без да коментират, дано поне мъничко да сте се разсеяли! Желая ви приятни мигове!
  • Петър, много съм ти благодарна за коментара и подкрепата, желая ти прекрасен ден!
  • Тъкмо навреме съм в отдел ''Поезия ''.. хареса ми трепетът за лято
    Давам моя скромен глас и ти пожелавам успех,Миночка
  • Асенчо благодаря ти че постави стиха в любими, приятен ден.
  • Обичам откровените хора, Мария и ето, че заслужи любовта ми, благодаря ти за коментара и за поставяне на стиха в любими. Бъди все така мила и истинска, прегръщам те!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...