10.06.2022 г., 14:53

Усещане за лято

1.8K 4 12

Трепкат листата, крила на пеперуди,

докосвани от полъх на слънчеви лъчи,

въздиша вятърът в полите на юни,

плисира ги бавно и нежно шепти.

 

Ето го, идва знойното лято,

носи със себе се сладки мечти,

ще целува страстно и нежно телата,

от ранното утро, до първи петли.

 

Наднича в сенчесто дивно усое,

където отмарят уморени души,

заиграва се с вятърът, припка на воля,

и всеки тъжен с любов го теши.

 

Спусна се слънцето по златна пътека,

остави в душата ми топли следи,

подадох ръката си и в шепа полека,

до сърцето го сложих, там да блести.

 

Сутрин ме среща бледа росица,

в капки събрала от снощи любов,

привет ми казва сънена птица,

гнездото си свила на моя стобор.

 

Тихо се отронва лято в съня ми,

обливат душата ми щастливи сълзи,

животът е ценен и кратък, знам ли,

може би трябва, да вярвам в мечти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миночка Митева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

19 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички, които са прочели, дори и без да коментират, дано поне мъничко да сте се разсеяли! Желая ви приятни мигове!
  • Петър, много съм ти благодарна за коментара и подкрепата, желая ти прекрасен ден!
  • Тъкмо навреме съм в отдел ''Поезия ''.. хареса ми трепетът за лято
    Давам моя скромен глас и ти пожелавам успех,Миночка
  • Асенчо благодаря ти че постави стиха в любими, приятен ден.
  • Обичам откровените хора, Мария и ето, че заслужи любовта ми, благодаря ти за коментара и за поставяне на стиха в любими. Бъди все така мила и истинска, прегръщам те!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...