17 may 2009, 12:37

Усещане за обич

  Poesía » Otra
1K 0 0

Навън грее слънце, в душата ми - също.

Пулсира във мен обич светла и знам:

щом има любов и доверие вкъщи,

дори надалече човек не е сам...

 

Усещане имам за нашата връзка,

за някаква сила, която ни води

по пътища стръмни, понякога равни.

Но с теб. И дори след хиляда животи!

 

Изпълва ме радост, почти àлогична,

без повод специален, без видна причина.

Навярно това е щастлив да се чувстваш

не в целия свят, а в света на двамина... :)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...