17.05.2009 г., 12:37

Усещане за обич

997 0 0

Навън грее слънце, в душата ми - също.

Пулсира във мен обич светла и знам:

щом има любов и доверие вкъщи,

дори надалече човек не е сам...

 

Усещане имам за нашата връзка,

за някаква сила, която ни води

по пътища стръмни, понякога равни.

Но с теб. И дори след хиляда животи!

 

Изпълва ме радост, почти àлогична,

без повод специален, без видна причина.

Навярно това е щастлив да се чувстваш

не в целия свят, а в света на двамина... :)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...