May 17, 2009, 12:37 PM

Усещане за обич

  Poetry » Other
995 0 0

Навън грее слънце, в душата ми - също.

Пулсира във мен обич светла и знам:

щом има любов и доверие вкъщи,

дори надалече човек не е сам...

 

Усещане имам за нашата връзка,

за някаква сила, която ни води

по пътища стръмни, понякога равни.

Но с теб. И дори след хиляда животи!

 

Изпълва ме радост, почти àлогична,

без повод специален, без видна причина.

Навярно това е щастлив да се чувстваш

не в целия свят, а в света на двамина... :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...