Сиво-виолетов аромат на здрача.
Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.
Моят дух във перигея плаче,
възседнал камъка на Покахонта.
Музика от гласове се носи,
непонятно върху мен вали, вали-
експресивна креативност от въпроси
като в картините на Салвадор Дали.
Необяснимо в мрежата на сетивата,
на звуците в невидимата бленда,
вечерям облаци и пия от Луната
под сянката на елегичната си тента. ...