Сиво-виолетов аромат на здрача.

Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.

Моят дух във перигея плаче,

възседнал камъка на Покахонта.

Музика от гласове се носи,

непонятно върху мен вали, вали-

експресивна креативност от въпроси

като в картините на Салвадор Дали.

Необяснимо в мрежата на сетивата,

на звуците в невидимата бленда,

вечерям облаци и пия от Луната

под сянката на елегичната си тента.

Замръзвам тихо в тайните подмоли,

сред пламъците му студени се извивам.

Пътувам и сред алтерацията от бемоли,

политам горе, долу пак се сривам.

Тогава Бог взривява в миг небето,

докато аз изгрявам като Него.

Рисува Той с ръката ми и със сърцето,

а аз потъвам във безумното му Его.