23 нояб. 2012 г., 11:12

Усещане за прехода

569 0 0

Сиво-виолетов аромат на здрача.

Глъхнещ шум, потъващ в хоризонта.

Моят дух във перигея плаче,

възседнал камъка на Покахонта.

 

Музика от гласове се носи,

непонятно върху мен вали, вали-

експресивна креативност от въпроси

като в картините на Салвадор Дали.

 

Необяснимо в мрежата на сетивата,

на звуците в невидимата бленда,

вечерям облаци и пия от Луната

под сянката на елегичната си тента.

 

Замръзвам тихо в тайните подмоли,

сред пламъците му студени се извивам.

Пътувам и сред алтерацията от бемоли,

политам горе, долу пак се сривам.

 

Тогава Бог взривява в миг небето,

докато аз изгрявам като Него.

Рисува Той с ръката ми и със сърцето,

а аз потъвам във безумното му Его.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...