23 feb 2008, 11:42

Усещане за пролет...

  Poesía » Otra
5.2K 0 41

 

 

 

           Пролетно бяло
           нежно усещане за обичане светло,
           родено в синьото на нечии очи,
           цъфти във клоните на сън за пролет
           и щастие бяло кротко вали...

           

           Ухание в бяло
           помилва деня, нечуто прошумя

           и се скри в смеха на момиче,

           вятърът топъл от нейде притичал
           рони мигове бели в слънчеви шепи.

          

           Бели кокичета
           пак са разцъфнали красиви и крехки,
           поникнали първо в душа на дете,
           венец изплитат от думите бели
           мисли пролетни в нечие тъжно сърце...
          

           Бяла ръка
           на щедър художник отново рисува
           в прозореца цъфнал ябълков цвят
           и бяла надежда тихо се ражда
           в усещане нежно за нова среща с пролетта...

 

         

 

         http://www.youtube.com/watch?v=4UtzD-I28qs

 

            МУЗИКА>>> Spring Symphony - ANDRE RIEU

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....