23 mar 2008, 1:30

Усещане за Пролет

1.3K 0 27
С пуканки накичиха
дърветата
зеленото петно
на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно
лалетата.
Градът пробужда се.
Не е умрял.

От детски смях кънтят
паветата
и глъч вълшебен
вятърът довя.
Две хлапета се надбягват
с колелета.
С гордост ги наглежда
техния баща.

Ухае на любов
и на възраждане.
Въздухът разстила
топлота.
Разлистват се като платна
пердетата.
В стаята ми влиза
Пролетта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Твоята усмивка е предвестник на пролетта! Ставам й почитател, както и на поезията ти!
  • Невелоятно е усещането, че
    Ухае на любов
    и на възраждане.
    Браво!!!
  • Много ми харесват!Бих могъл само да си напиша ника-БЕЗМЪЛВЕН! Защото съм без думи!Но ше се самоцитирам от моя профил:
    СТИХЪТ - КАРТИНА!
    КАРТИНАТА ГОВОРИ!
    АЗ СЪМ БЕЗМЪЛВЕН.
  • Прекрасна картина.Пролетни поздрави от все сърце.
  • Пролетна топлота...красота...влезе и в моята душа...!
    Изключително красив пролетен стих!
    Усетих пролетта и в моята стая...
    с много обич, мила Танечка.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...