23 мар. 2008 г., 01:30

Усещане за Пролет

1.3K 0 27
С пуканки накичиха
дърветата
зеленото петно
на сивия квартал.
Усмихват се загадъчно
лалетата.
Градът пробужда се.
Не е умрял.

От детски смях кънтят
паветата
и глъч вълшебен
вятърът довя.
Две хлапета се надбягват
с колелета.
С гордост ги наглежда
техния баща.

Ухае на любов
и на възраждане.
Въздухът разстила
топлота.
Разлистват се като платна
пердетата.
В стаята ми влиза
Пролетта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твоята усмивка е предвестник на пролетта! Ставам й почитател, както и на поезията ти!
  • Невелоятно е усещането, че
    Ухае на любов
    и на възраждане.
    Браво!!!
  • Много ми харесват!Бих могъл само да си напиша ника-БЕЗМЪЛВЕН! Защото съм без думи!Но ше се самоцитирам от моя профил:
    СТИХЪТ - КАРТИНА!
    КАРТИНАТА ГОВОРИ!
    АЗ СЪМ БЕЗМЪЛВЕН.
  • Прекрасна картина.Пролетни поздрави от все сърце.
  • Пролетна топлота...красота...влезе и в моята душа...!
    Изключително красив пролетен стих!
    Усетих пролетта и в моята стая...
    с много обич, мила Танечка.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...