Уших хвърчило синьо от небето....
Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада,
със песни тишината подлудих.
И цяла нощ орисвах водопада,
навеки да повтаря моя стих.
Но вече съмва, боса през поляна,
се връщам, кой ме знае от къде.
Ще скрия самодивската премяна.
И знам, нощта не ще ме издаде.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
