Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада,
със песни тишината подлудих.
И цяла нощ орисвах водопада,
навеки да повтаря моя стих.
Но вече съмва, боса през поляна,
се връщам, кой ме знае от къде.
Ще скрия самодивската премяна.
И знам, нощта не ще ме издаде.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
