Уших хвърчило синьо от небето....
Уших хвърчило синьо от небето
и всяка птица даде по перце,
в опашката му звездни синци вплетох
от вятъра измолих му сърце.
На всеки кръстопът запалих клада,
със песни тишината подлудих.
И цяла нощ орисвах водопада,
навеки да повтаря моя стих.
Но вече съмва, боса през поляна,
се връщам, кой ме знае от къде.
Ще скрия самодивската премяна.
И знам, нощта не ще ме издаде.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
