3 dic 2008, 21:50

Усмихната ме запомни

  Poesía
2.7K 0 12
 

Усмихната ме запомни

(на първата любов)

 

Усмихната ме запомни.

Очите ми от обич да сияят,

а не да има в тях сълзи

и някъде в простора да блуждаят.

 

Да светят като две звезди

и греят ярки в твойта нощ,

и всичко да се озари

с магия чудна и разкош.

 

И спомняй си за тез очи,

които с блясъка те галят,

потрепват плахо в тях искри,

които огнено те палят.

 

Недей забравя как повявах

коси над теб така чаровно

и как с усмивки те дарявах,

и с чувство свято и любовно.

 

С вълнение си спомняй ти

как с тебе сладко сме се смяли,

споделяйки си куп мечти,

до късно в мрака сме седяли.

 

И тези мигове прекрасни

недей изтрива и дори

таз обич в болка да прерасне -

усмихната ме запомни.

 

И ако утре дойде ден,

когато няма да сме двама,

ти с радост спомняй си за мен,

макар че мене ще ме няма...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...