Да бях душа, да ти покажа,
сълза от смях, разлистен лъч,
разпусната коса от пясък,
разтичаща се по недъга си.
Бастун ми липсва, очила,
и кърпа, да ме скрие от небето,
да тичам, тичам без да съм била,
усмихнато самотно цвете.
Да бях трева, да бях дъгата,
росата из очите на детето,
но аз съм само капчица вина,
че няма никога да бъда взето.