Да бях душа, да ти покажа,
сълза от смях, разлистен лъч,
разпусната коса от пясък,
разтичаща се по недъга си.
Бастун ми липсва, очила,
и кърпа, да ме скрие от небето,
да тичам, тичам без да съм била,
усмихнато самотно цвете.
Да бях трева, да бях дъгата,
росата из очите на детето,
но аз съм само капчица вина,
че няма никога да бъда взето.
© Йоана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
