Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване
да извикаш за нея
семената на макове
от спокойния корен.
Усмихни ми се мъничко,
докато ме обърнеш
да погледна в очите ти
като порив чевръсти ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse