Усмихни ми се...
Усмихни ми се, Вятърко,
че те слънце довея,
да разлистиш тетрадката
на полето широко...
Спи земята в очакване
да извикаш за нея
семената на макове
от спокойния корен.
Усмихни ми се мъничко,
докато ме обърнеш
да погледна в очите ти
като порив чевръсти
и от нотите в тях
като стих да настръхна
за незримата ласка
на добрите ти пръсти.
Усмихни ми се тихичко.
Хоризонта сближи ми
и не давай да падне
над нас планината...
Разкажи ми посоките,
измисли ми и име...
Да треперя от радост,
когато го казваш.
