26 ene 2007, 5:20

Усмихни се, приятелко

  Poesía
2.4K 0 5
Не плачи сега, приятелко,
та ти си толкова красива.
Аз зная, ще се върне лятото
и зная - пак ще си щастлива.
От дявола коварен
ще откупя аз душата ти,
от света, над теб стоварен,
ще прочистя аз съдбата ти.
Но искам да си силна,
да виждам, че се бориш.
Не бъди сега лабилна:
порти нови ще отвориш.
Че гори във тебе огъня
и те измъчва любовта,
че трептиш да видиш погледа
на святата жена...
Която бе до тебе
и в лошите ти дни,
отгледа те от бебе,
с теб щастието сподели.
Но тя сега не е далече,
от мене запомни това
и тя ще те обича вечно,
ще пази в нея любовта.
Макар далеч от тебе
ще живее във сърцето ти.
Полегни сега във мене,
повдигни очи в небето ти.
Облегни глава на мойто рамо
и промълви с усмивка: "Бабо"!!!
***
До тебе съм, помни -
ти никога не го забравяй
и ти сега до мен бъди,
във себе си не се затваряй!

                    П.С.:На моята скъпа приятелка Петя! БЪДИ СИЛНА! НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, миличко! Тя ще живее завинаги в мен... Но боли... За Баба боли... Една огромна черна дупка... Една празнина, която никой друг няма да може да запълни. Това остана в мен. На жената, която ме отгледа от осем месечно бебе - Сбогом и Лек Път! Нека душата й почива в мир... ОБИЧАМ ТЕ, БАБЧЕ!!!
  • Поздравления!!!
    Много хубаво посвещение!
  • Просълзи ме стиха ти,
    красив и истински жест
    на приятелство.

    Поздрав и укмивка.
  • браво на теб много е хубаво!!
  • Много е хубава тази подкрепа от истинска приятелска душа!
    Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...