Jan 26, 2007, 5:20 AM

Усмихни се, приятелко

  Poetry
2.4K 0 5
Не плачи сега, приятелко,
та ти си толкова красива.
Аз зная, ще се върне лятото
и зная - пак ще си щастлива.
От дявола коварен
ще откупя аз душата ти,
от света, над теб стоварен,
ще прочистя аз съдбата ти.
Но искам да си силна,
да виждам, че се бориш.
Не бъди сега лабилна:
порти нови ще отвориш.
Че гори във тебе огъня
и те измъчва любовта,
че трептиш да видиш погледа
на святата жена...
Която бе до тебе
и в лошите ти дни,
отгледа те от бебе,
с теб щастието сподели.
Но тя сега не е далече,
от мене запомни това
и тя ще те обича вечно,
ще пази в нея любовта.
Макар далеч от тебе
ще живее във сърцето ти.
Полегни сега във мене,
повдигни очи в небето ти.
Облегни глава на мойто рамо
и промълви с усмивка: "Бабо"!!!
***
До тебе съм, помни -
ти никога не го забравяй
и ти сега до мен бъди,
във себе си не се затваряй!

                    П.С.:На моята скъпа приятелка Петя! БЪДИ СИЛНА! НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мони All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, миличко! Тя ще живее завинаги в мен... Но боли... За Баба боли... Една огромна черна дупка... Една празнина, която никой друг няма да може да запълни. Това остана в мен. На жената, която ме отгледа от осем месечно бебе - Сбогом и Лек Път! Нека душата й почива в мир... ОБИЧАМ ТЕ, БАБЧЕ!!!
  • Поздравления!!!
    Много хубаво посвещение!
  • Просълзи ме стиха ти,
    красив и истински жест
    на приятелство.

    Поздрав и укмивка.
  • браво на теб много е хубаво!!
  • Много е хубава тази подкрепа от истинска приятелска душа!
    Браво!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....