26.01.2007 г., 5:20

Усмихни се, приятелко

2.4K 0 5
Не плачи сега, приятелко,
та ти си толкова красива.
Аз зная, ще се върне лятото
и зная - пак ще си щастлива.
От дявола коварен
ще откупя аз душата ти,
от света, над теб стоварен,
ще прочистя аз съдбата ти.
Но искам да си силна,
да виждам, че се бориш.
Не бъди сега лабилна:
порти нови ще отвориш.
Че гори във тебе огъня
и те измъчва любовта,
че трептиш да видиш погледа
на святата жена...
Която бе до тебе
и в лошите ти дни,
отгледа те от бебе,
с теб щастието сподели.
Но тя сега не е далече,
от мене запомни това
и тя ще те обича вечно,
ще пази в нея любовта.
Макар далеч от тебе
ще живее във сърцето ти.
Полегни сега във мене,
повдигни очи в небето ти.
Облегни глава на мойто рамо
и промълви с усмивка: "Бабо"!!!
***
До тебе съм, помни -
ти никога не го забравяй
и ти сега до мен бъди,
във себе си не се затваряй!

                    П.С.:На моята скъпа приятелка Петя! БЪДИ СИЛНА! НЕ СЕ ПРЕДАВАЙ


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мони Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, миличко! Тя ще живее завинаги в мен... Но боли... За Баба боли... Една огромна черна дупка... Една празнина, която никой друг няма да може да запълни. Това остана в мен. На жената, която ме отгледа от осем месечно бебе - Сбогом и Лек Път! Нека душата й почива в мир... ОБИЧАМ ТЕ, БАБЧЕ!!!
  • Поздравления!!!
    Много хубаво посвещение!
  • Просълзи ме стиха ти,
    красив и истински жест
    на приятелство.

    Поздрав и укмивка.
  • браво на теб много е хубаво!!
  • Много е хубава тази подкрепа от истинска приятелска душа!
    Браво!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...