полет (Силвана)
5 54

13 nov 2007, 22:38

усмивка

Poesía » De humor

1.3K 0 9

Тъй исках да те заразя с усмивка -

навеждах се към теб, подкашлях, кихах...

Опитах по въздушнокапков път,

а ти си все нацупен към света.

Ще трябва нещо друго да измисля,

може би не "ловиш" на усмивка,

а моята е доста нелечима

и тръшна скоро даже двама, трима...

Но ти си нещо май имунизиран -

усмивката не те хипнотизира

и колкото и да блести,

все тъй разсърден си остана ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

полет (Силвана)

Благодаря и аз! Дани, даже си сложих една снимка на десктопа,благодаря ти за нея лично,страхотна е!

2007-11-16T11:34:18+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Мен ме зарази, определено!!!

2007-11-16T09:46:43+02:00
kohrida (Даниела)

На мен ми хареса - различно е.. простичко и истинско Непринудудено
Благодаря, че ме разглеждаш

2007-11-16T09:45:23+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ами ваксината не е ли по-добрата перспектива?
Имунизация против оцет...?

2007-11-14T20:15:09+02:00
полет (Силвана)

Всъщност е едно обикновено,закачливо стихче. Благодаря все пак!

2007-11-14T11:37:27+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0