13 нояб. 2007 г., 22:38

усмивка

1.3K 0 9
 

Тъй исках да те заразя с усмивка -

навеждах се към теб, подкашлях, кихах...

Опитах по въздушнокапков път,

а ти си все нацупен към света.

Ще трябва нещо друго да измисля,

може би не "ловиш" на усмивка,

а моята е доста нелечима

и тръшна скоро даже двама, трима...

Но ти си нещо май имунизиран -

усмивката не те хипнотизира

и колкото и да блести,

все тъй разсърден си остана ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря и аз! Дани, даже си сложих една снимка на десктопа,благодаря ти за нея лично,страхотна е!
  • Мен ме зарази, определено!!!
  • На мен ми хареса - различно е.. простичко и истинско Непринудудено
    Благодаря, че ме разглеждаш
  • Ами ваксината не е ли по-добрата перспектива?
    Имунизация против оцет...?
  • Всъщност е едно обикновено,закачливо стихче. Благодаря все пак!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...