Nov 13, 2007, 10:38 PM

усмивка

1.3K 0 9
 

Тъй исках да те заразя с усмивка -

навеждах се към теб, подкашлях, кихах...

Опитах по въздушнокапков път,

а ти си все нацупен към света.

Ще трябва нещо друго да измисля,

може би не "ловиш" на усмивка,

а моята е доста нелечима

и тръшна скоро даже двама, трима...

Но ти си нещо май имунизиран -

усмивката не те хипнотизира

и колкото и да блести,

все тъй разсърден си остана ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силвана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря и аз! Дани, даже си сложих една снимка на десктопа,благодаря ти за нея лично,страхотна е!
  • Мен ме зарази, определено!!!
  • На мен ми хареса - различно е.. простичко и истинско Непринудудено
    Благодаря, че ме разглеждаш
  • Ами ваксината не е ли по-добрата перспектива?
    Имунизация против оцет...?
  • Всъщност е едно обикновено,закачливо стихче. Благодаря все пак!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...