Усмивка

Poesía

937 0 1

Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля - несломима!

Отново разпервам ръце,
нагоре към небето!
По живота стъпвам с боси нозе,
за мене пак ще е светло!

Затварям очи и мечтая,
не за миналото, а за бъдещето!
Очите, вперени в безкрая,
към щастието - мамещото!

Вече крачки назад няма,
само безумен бяг напред!
И с усмивка голяма,
да забравя дойде и моят ред!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0