Усмивка
Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля - несломима!
Отново разпервам ръце,
нагоре към небето!
По живота стъпвам с боси нозе,
за мене пак ще е светло!
Затварям очи и мечтая,
не за миналото, а за бъдещето!
Очите, вперени в безкрая,
към щастието - мамещото!
Вече крачки назад няма,
само безумен бяг напред!
И с усмивка голяма,
да забравя дойде и моят ред!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зори Всички права запазени
