Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля - несломима!
Отново разпервам ръце,
нагоре към небето!
По живота стъпвам с боси нозе,
за мене пак ще е светло!
Затварям очи и мечтая,
не за миналото, а за бъдещето!
Очите, вперени в безкрая,
към щастието - мамещото!
Вече крачки назад няма,
само безумен бяг напред!
И с усмивка голяма,
да забравя дойде и моят ред!
© Зори All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
