Гримирам с усмивка лицето,
макар и плаха, едва доловима!
Дарявам със сила сърцето,
с воля - несломима!
Отново разпервам ръце,
нагоре към небето!
По живота стъпвам с боси нозе,
за мене пак ще е светло!
Затварям очи и мечтая,
не за миналото, а за бъдещето!
Очите, вперени в безкрая,
към щастието - мамещото!
Вече крачки назад няма,
само безумен бяг напред!
И с усмивка голяма,
да забравя дойде и моят ред!
© Зори All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
