3 nov 2007, 14:49

Усмивка

  Poesía » Otra
1.1K 0 7
Вятър нежно ме обгръща,
светлината ме прегръща.
Слънцето блести,
съживява моите мечти.
Не се страхувам вече,
болката от мен изтече.
Подавам ти ръка,
ела със мен сега.
Споделям с тебе нежостта,
сякаш оживява пролетта.
Усмихвам се, не ме боли,
сълзите не са вече мойте идоли.
Повярвах в любовта
и ме напуска безпомощността.
Като малко цвете
растат крилете.
Огънят в сърцето
озарява и лицето.
Научих се да обичам
без да ме боли
и в усмивка да обличам
и най-тъжните ми дни.


P.S. - досега винаги пишех мрачни и тъжни неща. Но в един коментар ме помолиха да напиша нещо по-весело и красиво. Еми това е... Надявам се да ви хареса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Завинаги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се на промяната в поезията ти , сладката ми, -толкова се радвам, чак ме изпълва светлина отвътре!- светлината на надеждата Но по-важното е, че съм убедена в едно - тази промяна е докоснала и дълбокото вътре в теб не само стиховете ти. !!!Силна прегръдка, Мария
  • Отива ти да си щастлива
  • Мерси на всички.С обич.

  • Поздрави
  • Това е ! Така ти отива!
    ---------
    Усмихвам се, не ме боли.
    ---------
    Още се усмихваш наполовина,
    щом мислиш за болката, но
    все пак се усмихваш.С много
    обич ти желая слънце в душата.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...