FeaR (Завинаги)
27 178
3.11.2007 г., 14:49 ч.

Усмивка 

  Поезия » Друга
780 0 7
Вятър нежно ме обгръща,
светлината ме прегръща.
Слънцето блести,
съживява моите мечти.
Не се страхувам вече,
болката от мен изтече.
Подавам ти ръка,
ела със мен сега.
Споделям с тебе нежостта,
сякаш оживява пролетта.
Усмихвам се, не ме боли,
сълзите не са вече мойте идоли.
Повярвах в любовта
и ме напуска безпомощността.
Като малко цвете
растат крилете.
Огънят в сърцето
озарява и лицето.
Научих се да обичам
без да ме боли
и в усмивка да обличам
и най-тъжните ми дни.


P.S. - досега винаги пишех мрачни и тъжни неща. Но в един коментар ме помолиха да напиша нещо по-весело и красиво. Еми това е... Надявам се да ви хареса.

© Завинаги Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се на промяната в поезията ти , сладката ми, -толкова се радвам, чак ме изпълва светлина отвътре!- светлината на надеждата Но по-важното е, че съм убедена в едно - тази промяна е докоснала и дълбокото вътре в теб не само стиховете ти. !!!Силна прегръдка, Мария
  • Отива ти да си щастлива
  • Мерси на всички.С обич.

  • Поздрави
  • Това е ! Така ти отива!
    ---------
    Усмихвам се, не ме боли.
    ---------
    Още се усмихваш наполовина,
    щом мислиш за болката, но
    все пак се усмихваш.С много
    обич ти желая слънце в душата.
  • Научих се да обичам
    без да ме боли
    и в усмивка да обличам
    и най-тъжните ми дни.
    ...
    Само така, миличка!
    радвам ти се!
  • Браво!!!Пиши все хубави и позитивни неща!Поздрави!
Предложения
: ??:??