Усмивка
Вятър нежно ме обгръща,
светлината ме прегръща.
Слънцето блести,
съживява моите мечти.
Не се страхувам вече,
болката от мен изтече.
Подавам ти ръка,
ела със мен сега.
Споделям с тебе нежостта,
сякаш оживява пролетта.
Усмихвам се, не ме боли,
сълзите не са вече мойте идоли.
Повярвах в любовта
и ме напуска безпомощността.
Като малко цвете
растат крилете.
Огънят в сърцето
озарява и лицето.
Научих се да обичам
без да ме боли
и в усмивка да обличам
и най-тъжните ми дни.
P.S. - досега винаги пишех мрачни и тъжни неща. Но в един коментар ме помолиха да напиша нещо по-весело и красиво. Еми това е... Надявам се да ви хареса.
светлината ме прегръща.
Слънцето блести,
съживява моите мечти.
Не се страхувам вече,
болката от мен изтече.
Подавам ти ръка,
ела със мен сега.
Споделям с тебе нежостта,
сякаш оживява пролетта.
Усмихвам се, не ме боли,
сълзите не са вече мойте идоли.
Повярвах в любовта
и ме напуска безпомощността.
Като малко цвете
растат крилете.
Огънят в сърцето
озарява и лицето.
Научих се да обичам
без да ме боли
и в усмивка да обличам
и най-тъжните ми дни.
P.S. - досега винаги пишех мрачни и тъжни неща. Но в един коментар ме помолиха да напиша нещо по-весело и красиво. Еми това е... Надявам се да ви хареса.
© Завинаги All rights reserved.
Но по-важното е, че съм убедена в едно - тази промяна е докоснала и дълбокото вътре в теб не само стиховете ти. !!!Силна прегръдка, Мария
