15 jul 2007, 11:14

УСМИВКА:)

  Poesía
853 0 1

                        Времето лети и с него аз се движа, летя по необясними пространства.

                        Виждам лилава светлина, обагряща крилата ми. Летя в самота.
                        Tолкова много различни пейзажи ме отварят в пустота...

                        Виждам красотата...


                       Пеперуди, накацали по мене, ме извисяват над земята.

                       Небето се скрило в сърцето, а океана погълнал душата.

                       Птиците пеят за мене, защото те пеят за тези, които летят.

                       А ти, човече, летиш ли в реалността?


                     ТИ вече си реалността и само тя е твое собствено небе.


                      Небесата се отварят и слънцето се усмихва.

                      Усмивкта ТЕ топли в нощта, защото тя е светлината на деня.

                      Ангелите те пазят, когато си в пустота...

                      Затова, усмихни се ти на живота.


                  УСМИХНИ СЕ НА СЪДБАТА СИ, ДОРИ ТОГАВА, КОГАТО ТИ СЕ МРЪЩИ,

                        ЗАЩОТО ЕДНА УСМИВКА МОЖЕ ДА ПРОМЕНИ ЦЯЛА СЪДБА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бен Ар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Явно лилавото е на мода Ако твоята реалност е твоето собствено небе, значи си достатъчно еволюирал, но ако тя все още те пробожда, значи крилатата ти са пречупени.

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...