12 dic 2009, 10:42

Усмивка

  Poesía
4.5K 0 31

Наметнах си усмивка върху раменете,

за специални дни, онази – бялата,

която ми затъква във косите цвете

и ме кара да сияя цялата.

 

С кръвта ми втурва се до всяка клетка

и тялото ми сякаш подмладява.

Във витрините оглеждам се – кокетка,

която със намигване се поздравява.

 

И през живота лесно преминавам,

щом със себе си усмивка нося.

Чудодейна сила притежава

и разплита тя най-мъчните въпроси.

 

Подарявам ви усмивката си бяла,

да направи дните ви щастливи.

И ако тъгата при приятел се е спряла,

вашата усмивка ще му вдъхне сили.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...