12 dic 2009, 10:42

Усмивка

  Poesía
4.5K 0 31

Наметнах си усмивка върху раменете,

за специални дни, онази – бялата,

която ми затъква във косите цвете

и ме кара да сияя цялата.

 

С кръвта ми втурва се до всяка клетка

и тялото ми сякаш подмладява.

Във витрините оглеждам се – кокетка,

която със намигване се поздравява.

 

И през живота лесно преминавам,

щом със себе си усмивка нося.

Чудодейна сила притежава

и разплита тя най-мъчните въпроси.

 

Подарявам ви усмивката си бяла,

да направи дните ви щастливи.

И ако тъгата при приятел се е спряла,

вашата усмивка ще му вдъхне сили.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселка Пенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...