Усмивка
Наметнах си усмивка върху раменете,
за специални дни, онази – бялата,
която ми затъква във косите цвете
и ме кара да сияя цялата.
С кръвта ми втурва се до всяка клетка
и тялото ми сякаш подмладява.
Във витрините оглеждам се – кокетка,
която със намигване се поздравява.
И през живота лесно преминавам,
щом със себе си усмивка нося.
Чудодейна сила притежава
и разплита тя най-мъчните въпроси.
Подарявам ви усмивката си бяла,
да направи дните ви щастливи.
И ако тъгата при приятел се е спряла,
вашата усмивка ще му вдъхне сили.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Пенова Всички права запазени
