Dec 12, 2009, 10:42 AM

Усмивка

  Poetry
4.5K 0 31

Наметнах си усмивка върху раменете,

за специални дни, онази – бялата,

която ми затъква във косите цвете

и ме кара да сияя цялата.

 

С кръвта ми втурва се до всяка клетка

и тялото ми сякаш подмладява.

Във витрините оглеждам се – кокетка,

която със намигване се поздравява.

 

И през живота лесно преминавам,

щом със себе си усмивка нося.

Чудодейна сила притежава

и разплита тя най-мъчните въпроси.

 

Подарявам ви усмивката си бяла,

да направи дните ви щастливи.

И ако тъгата при приятел се е спряла,

вашата усмивка ще му вдъхне сили.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Пенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...