Dec 12, 2009, 10:42 AM

Усмивка

  Poetry
4.5K 0 31

Наметнах си усмивка върху раменете,

за специални дни, онази – бялата,

която ми затъква във косите цвете

и ме кара да сияя цялата.

 

С кръвта ми втурва се до всяка клетка

и тялото ми сякаш подмладява.

Във витрините оглеждам се – кокетка,

която със намигване се поздравява.

 

И през живота лесно преминавам,

щом със себе си усмивка нося.

Чудодейна сила притежава

и разплита тя най-мъчните въпроси.

 

Подарявам ви усмивката си бяла,

да направи дните ви щастливи.

И ако тъгата при приятел се е спряла,

вашата усмивка ще му вдъхне сили.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселка Пенова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...