Чувствата разкъсани
буря от омраза ги отвява,
като дрипи скъсани
в кал душевна ги заравя.
Във вените,
от злоба посинели,
не кръв,
а отровата се стича,
устните
от гняв са побелели,
сърцето на буца лед прилича.
Една усмивка
от ураганен вятър скрита,
сякаш изведнъж света прегърна,
чувствата събра, погали ги
и без да пита
леда в сърцата в гореща кръв превърна!
Май, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados
Владимир,благодаря.Винаги си добронамерен!
Рени,ще се усмихвам дори и на гръмотевичните бури.
Руми,усмивката дори доловена само в очите може да ни направи толкова щастливи.Дори в тях да има и сълзи.