29.05.2016 г., 21:40

Усмивка

483 0 5

Чувствата разкъсани

буря от омраза ги отвява,

като дрипи скъсани

в кал душевна ги заравя.

Във вените,

от злоба посинели,

не кръв,

а отровата се стича,

устните

от гняв са побелели,

сърцето на буца лед прилича.

Една усмивка

от ураганен вятър скрита,

сякаш изведнъж света прегърна,

чувствата събра, погали ги

и без да пита

леда в сърцата в гореща кръв превърна!

 

Май, 2016

Варна, Гавраил

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гавраил Йосифов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Йоана,дано след изпита е имало усмивка!
    Владимир,благодаря.Винаги си добронамерен!
    Рени,ще се усмихвам дори и на гръмотевичните бури.
    Руми,усмивката дори доловена само в очите може да ни направи толкова щастливи.Дори в тях да има и сълзи.
  • Една усмивка може да сътвори чудеса и аз се радвам, че и ти си на същото мнение, Гавраиле! Усмихвай се през новата седмица! Поздрав!
  • Има такива усмивки! Усмихнат ден и слънчева седмица, Гавраиле!
  • Харесва ми позитивният финал на творбата!
  • !

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...