Чувствата разкъсани
буря от омраза ги отвява,
като дрипи скъсани
в кал душевна ги заравя.
Във вените,
от злоба посинели,
не кръв,
а отровата се стича,
устните
от гняв са побелели,
сърцето на буца лед прилича.
Една усмивка
от ураганен вятър скрита,
сякаш изведнъж света прегърна,
чувствата събра, погали ги
и без да пита
леда в сърцата в гореща кръв превърна!
Май, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
