Чувствата разкъсани
буря от омраза ги отвява,
като дрипи скъсани
в кал душевна ги заравя.
Във вените,
от злоба посинели,
не кръв,
а отровата се стича,
устните
от гняв са побелели,
сърцето на буца лед прилича.
Една усмивка
от ураганен вятър скрита,
сякаш изведнъж света прегърна,
чувствата събра, погали ги
и без да пита
леда в сърцата в гореща кръв превърна!
Май, 2016
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
