29 мая 2016 г., 21:40

Усмивка

485 0 5

Чувствата разкъсани

буря от омраза ги отвява,

като дрипи скъсани

в кал душевна ги заравя.

Във вените,

от злоба посинели,

не кръв,

а отровата се стича,

устните

от гняв са побелели,

сърцето на буца лед прилича.

Една усмивка

от ураганен вятър скрита,

сякаш изведнъж света прегърна,

чувствата събра, погали ги

и без да пита

леда в сърцата в гореща кръв превърна!

 

Май, 2016

Варна, Гавраил

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гавраил Йосифов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Йоана,дано след изпита е имало усмивка!
    Владимир,благодаря.Винаги си добронамерен!
    Рени,ще се усмихвам дори и на гръмотевичните бури.
    Руми,усмивката дори доловена само в очите може да ни направи толкова щастливи.Дори в тях да има и сълзи.
  • Една усмивка може да сътвори чудеса и аз се радвам, че и ти си на същото мнение, Гавраиле! Усмихвай се през новата седмица! Поздрав!
  • Има такива усмивки! Усмихнат ден и слънчева седмица, Гавраиле!
  • Харесва ми позитивният финал на творбата!
  • !

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...