25 jun 2012, 13:47

Усмивката

  Poesía
598 0 0

Усмивката е в есенния вятър,

в песента на мъничко врабче,

в красивия танц на листата,

в обсипаното звездно небе.

 

Усмивката е в галещото слънце,

във вярата и всеки изгрев нов,

в шепота на бистрото поточе,

в магията, наречена любов.

 

Усмивката е в бяло минзухарче,

закичено в твоите коси,

в целувката на алените устни,

в дните ни, изпълнени с мечти.

 

Усмивката е в зимата прекрасна,

в една заснежена гора,

в малка къща с горяща камина,

в допира на двете ни тела.

 

Усмивката е в прегръдка топла,

в погледа на нашите очи,

които с нежност си нашепват:

"Обичам те, животът мой си ти!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Момчилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...