Jun 25, 2012, 1:47 PM

Усмивката

  Poetry
597 0 0

Усмивката е в есенния вятър,

в песента на мъничко врабче,

в красивия танц на листата,

в обсипаното звездно небе.

 

Усмивката е в галещото слънце,

във вярата и всеки изгрев нов,

в шепота на бистрото поточе,

в магията, наречена любов.

 

Усмивката е в бяло минзухарче,

закичено в твоите коси,

в целувката на алените устни,

в дните ни, изпълнени с мечти.

 

Усмивката е в зимата прекрасна,

в една заснежена гора,

в малка къща с горяща камина,

в допира на двете ни тела.

 

Усмивката е в прегръдка топла,

в погледа на нашите очи,

които с нежност си нашепват:

"Обичам те, животът мой си ти!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любка Момчилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...