26 mar 2010, 21:27

Усмивката 

  Poesía » Otra
559 0 3

Пътеката снежна сега е във парка,

а клоните - черни и сухо-трънливи.

На пейката тъмна е призрачна сянка

и звуците тъмни… и болно-сприхливи.

 

От погледа сякаш на мъка потичат

потоци  по хлътнали тъмни звена...

А думите стряскат, на вой заприличат,

и пак се стопяват от дим-хладина.

 

Навярно след малко във мрак ще обгърне.

Отново отчаян си тръгва денят…

А сянката става. Отново без плът е,

но скрила е вече дълбоко скръбта.

 

Избърсва сълзите и сигурно стъпва

във преспи от мокър и тягостен сняг.

И с тази усмивка безмълвно-безплътна

прикрива по навик  кат сладък коняк…

© Венета Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??