26.03.2010 г., 21:27 ч.

Усмивката 

  Поезия » Друга
557 0 3

Пътеката снежна сега е във парка,

а клоните - черни и сухо-трънливи.

На пейката тъмна е призрачна сянка

и звуците тъмни… и болно-сприхливи.

 

От погледа сякаш на мъка потичат

потоци  по хлътнали тъмни звена...

А думите стряскат, на вой заприличат,

и пак се стопяват от дим-хладина.

 

Навярно след малко във мрак ще обгърне.

Отново отчаян си тръгва денят…

А сянката става. Отново без плът е,

но скрила е вече дълбоко скръбта.

 

Избърсва сълзите и сигурно стъпва

във преспи от мокър и тягостен сняг.

И с тази усмивка безмълвно-безплътна

прикрива по навик  кат сладък коняк…

© Венета Димитрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??