Усмивката

26.03.2010 г., 21:27 ч.

Поезия » Друга

609 0 3

Пътеката снежна сега е във парка,
а клоните - черни и сухо-трънливи.
На пейката тъмна е призрачна сянка
и звуците тъмни… и болно-сприхливи.
От погледа сякаш на мъка потичат
потоци по хлътнали тъмни звена...
А думите стряскат, на вой заприличат,
и пак се стопяват от дим-хладина.
Навярно след малко във мрак ще обгърне.
Отново отчаян си тръгва денят…
А сянката става. Отново без плът е,
но скрила е вече дълбоко скръбта. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Любов от огън
Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си и може да се случи много пъти - възкръсваш и се вкопчваш в светов...
Миг от вечността

Присънва ми се често плаж мъждив, дете строи от пясък своя замък. И непогалено от вятъра ленив, е ве...
На моя син

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Още произведения »