Усмивката
690
0
3
Пътеката снежна сега е във парка,
а клоните - черни и сухо-трънливи.
На пейката тъмна е призрачна сянка
и звуците тъмни… и болно-сприхливи.
От погледа сякаш на мъка потичат
потоци по хлътнали тъмни звена...
А думите стряскат, на вой заприличат,
и пак се стопяват от дим-хладина.
Навярно след малко във мрак ще обгърне.
Отново отчаян си тръгва денят…
А сянката става. Отново без плът е,
но скрила е вече дълбоко скръбта.
Избърсва сълзите и сигурно стъпва
във преспи от мокър и тягостен сняг.
И с тази усмивка безмълвно-безплътна
прикрива по навик кат сладък коняк…
© Венета Димитрова All rights reserved.
