Mar 26, 2010, 9:27 PM

Усмивката 

  Poetry » Other
558 0 3

Пътеката снежна сега е във парка,

а клоните - черни и сухо-трънливи.

На пейката тъмна е призрачна сянка

и звуците тъмни… и болно-сприхливи.

 

От погледа сякаш на мъка потичат

потоци  по хлътнали тъмни звена...

А думите стряскат, на вой заприличат,

и пак се стопяват от дим-хладина.

 

Навярно след малко във мрак ще обгърне.

Отново отчаян си тръгва денят…

А сянката става. Отново без плът е,

но скрила е вече дълбоко скръбта.

 

Избърсва сълзите и сигурно стъпва

във преспи от мокър и тягостен сняг.

И с тази усмивка безмълвно-безплътна

прикрива по навик  кат сладък коняк…

© Венета Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??