Усмивката

 След залеза на слънцето се спуска мрак…

След смъртта на един човек пада по една звезда,

но всичко продължава, независимо това.

Всичко се върти, всичко се забравя,

даже смъртта.

В един миг ни боли адски силно,

а в друг всичко утихва и пак си спокоен.

Няма сила, която да те накара да си вечно тъжен,

но има сила, която да те накара да си вечно щастлив.

 И това е просто една усмивка, прекрасна усмивка,

на твоя човек.

На човека, който винаги ти се усмихва така различно,

така истинско, така, все едно ти си целият свят и

целият свят е в теб.