21.06.2011 г., 15:07 ч.

Усмивката 

  Поезия » Друга
526 0 0

 След залеза на слънцето се спуска мрак…

След смъртта на един човек пада по една звезда,

но всичко продължава, независимо това.

Всичко се върти, всичко се забравя,

даже смъртта.

В един миг ни боли адски силно,

а в друг всичко утихва и пак си спокоен.

Няма сила, която да те накара да си вечно тъжен,

но има сила, която да те накара да си вечно щастлив.

 И това е просто една усмивка, прекрасна усмивка,

на твоя човек.

На човека, който винаги ти се усмихва така различно,

така истинско, така, все едно ти си целият свят и

целият свят е в теб. 

© Вал Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??