21.06.2011 г., 15:07

Усмивката

664 0 0

 След залеза на слънцето се спуска мрак…

След смъртта на един човек пада по една звезда,

но всичко продължава, независимо това.

Всичко се върти, всичко се забравя,

даже смъртта.

В един миг ни боли адски силно,

а в друг всичко утихва и пак си спокоен.

Няма сила, която да те накара да си вечно тъжен,

но има сила, която да те накара да си вечно щастлив.

 И това е просто една усмивка, прекрасна усмивка,

на твоя човек.

На човека, който винаги ти се усмихва така различно,

така истинско, така, все едно ти си целият свят и

целият свят е в теб. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вал Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....