Jun 21, 2011, 3:07 PM

Усмивката

  Poetry » Other
663 0 0

 След залеза на слънцето се спуска мрак…

След смъртта на един човек пада по една звезда,

но всичко продължава, независимо това.

Всичко се върти, всичко се забравя,

даже смъртта.

В един миг ни боли адски силно,

а в друг всичко утихва и пак си спокоен.

Няма сила, която да те накара да си вечно тъжен,

но има сила, която да те накара да си вечно щастлив.

 И това е просто една усмивка, прекрасна усмивка,

на твоя човек.

На човека, който винаги ти се усмихва така различно,

така истинско, така, все едно ти си целият свят и

целият свят е в теб. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вал All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...