17 sept 2014, 11:47

Усмивката на мрака

  Poesía
731 0 0

Забивала ли си пръсти в стената?

Усещала ли си тръпките, някой те преследва.

А ти търсиш път към светлината...

И от тъмния ъгъл се страхуваш.

Усещаш го, до тебе е.

Но мракът ти харесва и започваш да флиртуваш.

Доближава те, харесва ти - целува те.

Виждаш свелината във ъгъла - усмивката на мрака.

Зеници се разширяват. Усещаш болката гореща във врата.

Това са зъбите на мрака.

Усмивка проблясва пак така омайна.

Сливаш се с ъгъла на стаята.

Ти си с мрака. Това е вашта тайна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Костова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...