17 сент. 2014 г., 11:47

Усмивката на мрака

733 0 0

Забивала ли си пръсти в стената?

Усещала ли си тръпките, някой те преследва.

А ти търсиш път към светлината...

И от тъмния ъгъл се страхуваш.

Усещаш го, до тебе е.

Но мракът ти харесва и започваш да флиртуваш.

Доближава те, харесва ти - целува те.

Виждаш свелината във ъгъла - усмивката на мрака.

Зеници се разширяват. Усещаш болката гореща във врата.

Това са зъбите на мрака.

Усмивка проблясва пак така омайна.

Сливаш се с ъгъла на стаята.

Ти си с мрака. Това е вашта тайна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...