Sep 17, 2014, 11:47 AM

Усмивката на мрака

  Poetry
730 0 0

Забивала ли си пръсти в стената?

Усещала ли си тръпките, някой те преследва.

А ти търсиш път към светлината...

И от тъмния ъгъл се страхуваш.

Усещаш го, до тебе е.

Но мракът ти харесва и започваш да флиртуваш.

Доближава те, харесва ти - целува те.

Виждаш свелината във ъгъла - усмивката на мрака.

Зеници се разширяват. Усещаш болката гореща във врата.

Това са зъбите на мрака.

Усмивка проблясва пак така омайна.

Сливаш се с ъгъла на стаята.

Ти си с мрака. Това е вашта тайна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....