17.09.2014 г., 11:47

Усмивката на мрака

728 0 0

Забивала ли си пръсти в стената?

Усещала ли си тръпките, някой те преследва.

А ти търсиш път към светлината...

И от тъмния ъгъл се страхуваш.

Усещаш го, до тебе е.

Но мракът ти харесва и започваш да флиртуваш.

Доближава те, харесва ти - целува те.

Виждаш свелината във ъгъла - усмивката на мрака.

Зеници се разширяват. Усещаш болката гореща във врата.

Това са зъбите на мрака.

Усмивка проблясва пак така омайна.

Сливаш се с ъгъла на стаята.

Ти си с мрака. Това е вашта тайна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емилия Костова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...